Принцесата и еднорогът

Имало много отдавна един тайнствен цар, който живеел в мрачен замък потънал в тишина. Царят бил понесъл толкова страдания, че решил да се оттегли в една крепост пълна с призраци, откъдето никой не можел да го измъкне.

Царят имал дъщеря, която растяла в зловещия замък без досег с външния свят, отглеждана само от майка си – нежна и кротка кралица. Принцесата била свикнала да се спотайва щом гневните пристъпи на баща й, предизвикани от демоните, които само той виждал, разлюлявали замъка до основи. Тя говорела рядко, но винаги се усмихвала, за да не наруши тишината настанила се в замъка, поради болестта на баща й.

Принцесата усещала света с всички сетива. В деня, когато навършила шестнадесет години, събрала цялата си смелост и помолила за разрешение да излезе навън. Кралицата се присъединила към молбата й, а кралят се опитал да се престори, че нищо не е чул. Принцесата настоявала:

-Татко, искам да изляза от палата, моля те!

- Върви, дъще, ако така искаш, но навън ще срещнеш само неприятели.

Кралицата извърнала глава, за да скрие сълзите си.

Трепереща, но изпълнена с решителност принцесата поела сама по своя път. Тръгнала по единствената пътека, която съзряла пред мрачния замък. Преминавала през сиви, мъртви пустини и се опитвала да избягва срещите. Един ден решила да промени посоката; интуицията й подсказвала, че би трябвало да има и нещо друго, освен пустини.

Пейзажът край нея скоро се променил. Тревите и растенията се въздигали в най-разнообразни форми и цветове, птиците разговаряли помежду си с мелодични трели, бистрата вода на ручеите ромоляла между камъните. Сърцето на принцесата туптяло развълнувано. И въпреки красотата наоколо, тя била притеснена, сякаш не заслужавала да бъде там?

Тогава, в края на една тясна пътечка, тя изведнъж спряла. Пред нея стояло прекрасно създание – бяло, нереално – каквото била виждала само на картинките в приказните книжки. Еднорог… С безкрайно мил поглед. Приближил се към девойката.

- Здравей! – казал еднорогът

- Здравейте! Колко сте красив!

- Ти също! Какво те води насам?

- Не съм съвсем сигурна, съжалявам. Вървя от много дни без да знам какво търся.

- Разбирам. Няма за какво да съжаляваш. Може ли да те придружа? Може ли да те запозная с приятелите ми?

Тръгнали заедно по пътя – девойката вървяла с несигурни стъпки и разказвала за детството си, еднорогът грациозно пристъпвал до нея.

По пътя срещнали охлюв, който им разказал за удоволствието на своя  бавен живот и възможността да се възползва от всяка дъждовна капка, за да вкуси  щастието на живота. После пеперуда с красиви, трептящи крила говорила с тях за метаморфозата; величествевн бял лебед им разказал забавна история за малко грозно пате; жаба, дълго живяла в блатата, споделила колко е трудно да се вярва в чудеса, в езера и морета…

Принцесата често се страхувала от непознатите същества, съмнявала се в необикновените им разкази. В детството си била слушала предимно истории за това, как да се предпазва. Понякога, когато принцесата била много уморена, еднорогът я носел на гърба си. След няколко дни девойката се доверила на еднорога и го оставяла да я носи на гърба си, докато спи.

Прекрасна била тази необикновена страна.

Преминали край невиждани гледки, срещнали невероятни същества, всяка среща била по-изненадваща от предишната.

Понякога принцесата усещала, че е неумела, но еднорогът бил винаги до нея и деликатно й помагал. Тя го научила да се защитава и да казва „не“ понякога, когато се налага.

Така пътували през прекрасните земи и на принцесата започнало да й се струва, че животът е радостен, цветен, богат; натрупвала опит и срещала най-различни изумителни същества.

И това е само началото на една много дълга и прекрасна приказка…

П.П. Може да ви се стори, че аз съм я написала до тук , но не съм аз. Току що довърших превода и веднага я публикувам. Нека я завършим заедно