Лошата дума

Докато събирал дърва в гората, един човек дочул жално скимтене от храсталака. Надникнал и видял едно малко мече заплетено в клоните. Добър човек бил дърварят, освободил мечето, а майка му за благодарност му дала цяла торба круши и голямо гърне с мед от диви пчели. Така човекът и мечката станали добри приятели. Тя го гощавала в хралупата си, а той я канел вкъщи.
Веднъж, както си седели и разговаряли, човекът рекъл:
- Ех, мецо! Всичко ти е хубаво, само дето дъхът ти много лошо мирише.
Свило се мечешкото сърце. Извила глава мечката настрани и видяла братвата зад вратата.
- Вземи тази брадва, приятелю и ме удари по челото!
- Какво говориш? – ахнал човекът. – Аз съм ти приятел! Не мога да те ударя.
- Удари ме, щом ти казвам! – настояла мечката.
Човекът отказвал, но мечката толкова настоявала, че накрая се съгласил. Вдигнал брадвата и я ударил по челото. Мечката изревала от болка и побягнала в гората.
Минало лятото, после есента, дошла зимата. Дърварят все ходел в гората, но дълго не срещал мечката. Един ден, тъкмо кастрел клоните на едно изсъхнало дърво и от другия край на поляната се задала мечката. Познали се и се зарадвали на срещата.
- Добра среща мецано – поздравил човекът. – Ще бъдем ли пак другари, както по-рано?
- От теб зависи – отвърнала му мечката. Разтворила козината на челото си и показала удареното място.
- Ех, приятелко, то дори не се познава, че е имало рана! – зарадвал се човекът.
- Виждаш ли? Раната заздравя и я забравих, но лошата дума, дето ми каза, още не мога да забравя.