Принцът на дъжда

Преди много много време, един човек живеел със сина си на края на най-гъстите етиопски гори, там, където никой никога не пристъпвал.  По-рано мъжът си имал жена, но тя загинала в деня, в който се родил синът им. Мъката му била толкова голяма, че решил да не живее повече сред хората. Искал да живее само с мъката и със сина си Деви.

Един ден влязъл навътре в гората и построил колиба за двамата. Деви израснал в самота. Баща му го научил на всичко в живота – да ходи, да говори, да ловува, да хваща риба, но уви, Деви не срещал никого. На това закътано място в гората не можел да види, дори и заблуден пътник. За щастие бащата и синът се разбирали отлично. Бащата на Деви бил добър и кротък човек. Бил много горд със сина си, защото Деви израствал, като очарователен младеж, който с лекота усвоявал всичко, на което баща му го учел. Когато Деви навършил осемнадесет години, непоносима суша настъпила в съседното кралство Анга. Не бил валял достатъчно дъжд повече от година и всички започвали да се тревожат. Фермерите се оплаквали от изсушените си ниви и водата в реките не била достатъчна, за да пият хората, животните и растенията. Гладът също не закъснял да завладее цялата страна.

Кралят бил отчаян. Събрал много мъдреци, за да се посъветва с тях.

Един казал:

- Нека всички, които имат магарета, да ходят всеки ден до морето и да носят по две торби вода, за да напояваме земята.

Друг отговорил:

- Не, сър, това не е възможно, защото морската вода вреди на растенията. Ще загинат, заради солта, вместо, заради сушата.

Друг пък искал да изведат всички животни от страната, за да остане питейна вода за хората и растенията, но кралят отново не се съгласил.

Никое от предложенията не било добро. Нужно било просто капки освежителен дъжд да завалят от небето, за да има отново достатъчно вода в страната.

- Сър, има само едно решение – казал един стар и мъдър съветник. Да намерим младеж, който никога никому не е причинявал зло и има само добри намерения. Ако го доведем в Анга, ще завали.

Останалите съветници изразили съгласието си с поклащане на глави. Тъй като само истински дъжд щял да успокои краля, това било най-подходящото измежду всички предложения. Само неопорочен младеж можел да удовлетвори боговете на времето. Това било стара истина, известна от векове. Оставало да измислят, от къде да го намерят. В Анга имало изобилие от младежи, но никой от тях не бил достатъчно неопорочен – телом и духом.

- Познавам един, казал благ съветник поглаждайки брадата си. Той бил родом от същото село, както бащата на Деви и познавал съдбата му, както и тази на сина му. Разказал я на краля и другите съветници.

- Опасявам се само, че бащата няма да се съгласи да доведем сина му в Анга – казал той обезкуражен.

Кралят се замислил за миг. Изведнъж лицето му блеснало.

- Знам начин, за да доведем младежа в Анга – казал той с усмивка. Нима сте забравили, че имам дъщеря? Тя е най-красивата в страната, а освен това е и умна. Ако ú обясня, каква е работата, ще направи всичко по силите си и никак не се съмнявам, че ще успее да убеди младежа да я последва.

Речно, сторено. Кралят веднага разговарял с дъщеря си, която намерила за много привлекателна идеята да съблазни това мило момче със съгласието на баща си.

- Много ли е красив? – попитала тя любопитно.

- Сама ще го видиш – отговорил нетърпеливо кралят – Все пак, няма да се омъжваш за него.

Принцесата предпочела да не отговаря и незабавно започнала да подготвя багажа си за дългото пътуване. Съветникът ú обяснил къде и в коя част на гората трябва да търси младежа.

- Опитай да привлечеш само неговото внимание, защото ако баща му забележи, хитрината ни няма да успее – казал съветникът на принцесата, когато тя вече  била яхнала коня – Той иска просто да живее спокойно със сина си в гората.

След дълго и мъчително пътуване, принцесата най-сетне стигнала в дън гората, където живеели Деви и баща му. Слязла от коня, облякла най-красивата си рокля и се втурнала през гъсталака към края на най-гъстата гора. Изведнъж чула гласове. Бързо се скрила зад едно голямо дърво. Точно навреме, защото бащата на Деви излизал, за да събира плодове в гората.

- Ще се върна след залез слънце – чула да му казва принцесата. Ти почисти колибата и сложи котел с вода на огнището.

След тези думи тръгнал. Принцесата изчакала търпеливо, за по-сигурно, няколко минути  и се отправила с тихи стъпки към колибата. Отвътре се чувал шумът на метлата, с която момчето чистело пода. Очевидно младежът проявявал уважение към баща си и не се боял от работа.

- Добър ден! – казала мило принцесата.

Момче с кафява, къдрава коса подало глава през отвора на вратата и с изненада вперило в принцесата искрящия си поглед. Бил толкова красив! Принцесата никога преди не била срещала толкова красив и мил младеж. Усетила, че се изчервява чак до корените на косата. Деви също бил развълнуван. Никога не бил срещал други хора, освен баща си. Кое било това странно същество, което стояло пред прага на дома му? Гледал с възхита нежното лице, къдравите коси и красивата рокля, която се спускала до земята.

- Коя сте вие? – попитал учтиво, защото баща му го бил възпитал добре.

- Името ми е Елени и идвам от Анга. – отговорила скромно принцесата. А вие кой сте?

Деви също се представил. Предложил на принцесата храна и напитки,  после разговаряли цял следобед като стари познати. Принцесата знаела много игри, в които Деви с радост се включвал. Смеели се и се гонели. Играли на криеница, на „куку, кой е там?“ и плели венци от цветя, за да украсят главите си. Вечерта настъпила неусетно.

- Трябва да тръгвам – казала тъжно принцесата,  когато слънцето се скрило зад върховете на дърветата. Всеки момент щял да се върне бащата на Деви, а не трябвало да забележи посещението ú. Повдигнала полите на роклята си и побегнала, за да потърси убежище сред дърветата.

- Почакай! Баща ми скоро ще се върне! Ще можеш да се запознаеш с него – извикал Деви, но вече било късно, принцесата се скрила в сенките на дърветата. Деви се натъжил. Би последвал принцесата, но не било възможно, защото баща му щял да се притесни. Но от друга страна без принцесата се чувствал много самотен. Когато баща му чул какво се е случило, веднага разбрал, че Деви е срещнал жена.

- Бъди внимателен, – предупредил го той – ако това продължи, ще те отведе далеч от тук. Кой знае какво може да ти се случи там?

Няколко дни по-късно, бащата на Деви отново отишъл в гората, за да попълни запасите им от храна. Отново предупредил сина си да внимава с момичето, но щом бащата се скрил от погледа му, Деви забравил предупреждението. От доста дни принцесата дебнела зад дърветата и най-накрая можела да се покаже. Деви полудял от радост. Прегърнал я и ú предложил много лакомства. Отново играли заедно. Този следобед Елени му разказала за ужасната суша, която била настъпила в страната ú. Разказала му също, че само той бил способен да доведе дъжда.

- Но за това трябва да ме придружиш в Анга – му казала нежно. Ако останеш тук, не можеш да направиш нищо за нашата страна.

- Баща ми ще се притесни, ако се върне и не ме намери – протестирал нерешително Деви. Трябва да почакам да се върне, за да му обясня.

Но Елени не искала и да чуе. Ако баща му забранял да я придружи, всичките ú усилия щели да бъдат напразни.

- Ако искаш, може да се ожениш за мен – казала, за да го убеди. – Обичам те, а виждам, че ти също ме обичаш. Ще станеш богат и известен. Щом в Анга завали дъжд, ще се върнем, за да вземем баща ти. Ще се грижиш за него колкото искаш и със сигурност по-добре, отколкото в тази колиба. Моля те, нека да тръгваме. Сега!

Сърцето на Деви се разтопило, когато видял умоляващите го очи на принцесата. Събрал малко багаж и я последвал.

Щом кракът на Деви пристъпил в Анга, завалял проливен дъжд. Жителите на страната излезли от домовете си и на колене благодарили на небесата за свежата вода. Реките потекли устремено и растенията повдигнали глави съживени. Кралят бил безумно радостен, защото нещастието било победено. Искал да се отблагодари на Деви с цяла торба жълтици, но щом видял как се гледат младежът и принцесата, дал на Деви ръката ú. Нямало и да намери по-добър зет. Сватбата ознаменували с празнични шествия из цялата страна. Кралят изпратил да доведат бащата на Деви, който щом видял колко щастлив е синът му с принцесата, прегърнал новата си снаха и пожелал на младите всичкото щастие на света. След този ден в Анга никога повече не настъпила суша и то се превърнало в най-плодородното кралство в Африка.

(етиопска приказка)